Много от домовете за хора с психични разстройства са за закриване

В България има 13 такива институции за възрастни хора, в които са настанени 1500 пациенти

Повод за този материал е намерението на социалното министерство да закрива подобни институции, ако в тях не се предлагат услуги на европейско ниво.

В конкретния случай се визира домът в с. Радовец, Тополовградско. Въпреки отделените средства и положените усилия за подобряване грижата за обитателите на този дом, той е застрашен от закриване. В електронните медии бяха показани кадри от друг такъв социален обект, които наистина бяха потресаващи. Ставайки свидетел на такива гледки, човек остава с усещането за безнадеждност. Темата е много обширна - медико-социална, обществено-икономическа, морално-етична. В днешния брой на в. “Доктор” ще се ограничим с официалното писмо, което получихме от Агенцията за социално подпомагане в отговор на някои принципни въпроси относно бъдещето на тези социални заведения.

Ето част от писмото:

“На територията на страната функционират 13 дома за възрастни хора с психични разстройства и 43 социални услуги в общността от резидентен тип - 16 центъра за настаняване от семеен тип, 2 преходни жилища и 25 защитени жилища, делегирани от държавата дейности за същата целева група. Общият капацитет на тези услуги е 1500 места, като същите са с постоянна заетост. Създадени са и към момента функционират 72 центъра за социална рехабилитация и интеграция, където се предоставя специализирана психосоциална рехабилитация на лица с психичноздравни проблеми и 68 дневни центъра за възрастни хора с увреждания”...

Според Агенцията за социално подпомагане основните дейности в социалните услуги са съобразени със стандартите и критериите за тяхното предоставяне и са насочени към подпомагане и разширяване на възможностите на настанените лица да водят самостоятелен живот. Експертите уверяват, че предоставяните услуги имат за цел да задоволяват всекидневните потребности на потребителите, да създават условия за социални контакти и възможности на хората с увреждания да се чувстват неразделна част от обществото, както и да преодолеят психологическата бариера, която ги кара да се чувстват ненужни, и да им осигури условия за взаимопомощ. Те изброяват конкретните социални и медицински дейности, от които се ползват обитателите на тези социални домове като:

- Предоставяне на здравословна и питателна храна в зависимост от здравословното състояние и личния избор на потребителите.
- Съдействие за получаване на специализирана медицинска помощ и за снабдяване с медикаменти.
- Възможност за самостоятелно организиране на свободното време и т.н.

Има контрол, извършват се проверки по постъпили сигнали

Трудно е да се определят причините, свързани с възникването на проблеми в специализираните институции, казват в отговор на въпроса от наша страна какви причини водят до възникване на проблеми в социалните домове, имат ли много сигнали и как осъществяват контрола от Агенцията за социално подпомагане. И акцентират на мерките, които са предприети през последните години с цел завишаване контрола в специализираните институции за хора с психични разстройства. Инспекторатът към изпълнителния директор на Агенцията е структурното звено, което осъществява специализирания контрол по отношение спазването на стандартите и критериите.

При постъпване на сигнал за нередност, ни уверяват експертите, се извършва проверка от Инспектората с цел събиране на доказателства относно законосъобразността по прилагането и спазването на нормативните и вътрешни актове, изискванията и/или стандартите и критериите за предоставяне на социални услуги... Съответно изготвят доклад с резултатите от извършената проверка, анализират тези резултати, обобщават ги и ги представят на изпълнителния директор на Агенцията.

Освен контрол от страна на Инспектората - допълват от АСП, - социалните услуги са обект и на граждански контрол. В общините с решение на общинските съвети се създават обществени съвети, които имат право да осъществяват контрол върху качеството на социалните услуги. Те могат да дават становища за откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги на територията на общината и да съдействат за координиране дейността по предоставяне на социални услуги на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и на юридически лица. Друга форма на граждански контрол, предвидена в Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, са съветите на потребителите на социални услуги, на техните настойници или попечители. Тези съвети имат съвещателни функции относно дейностите по предоставяне на социални услуги.


Впрочем!

Уважаеми читатели, при всичките тези условия, създадени в социалните домове, при всичките тези мерки за контрол и прочее, човек остава с усещането, че там всичко е наред. Може би - на теория донякъде. Може би намеренията и усилията на Агенцията за социално подпомагане наистина са насочени за предоставяне на качествено съществуване на възрастните хора с психични проблеми. Но защо тогава се заговори за закриване на някои от тези социални домове, дали сме готови за онези европейски стандарти и критерии, за които говори социалният министър? Във всички случаи е важно тези хора да живеят като част от нашето общество. А дали само институциите са отговорни за това? Нека всеки си направи изводите. А ние ще ви запознаем накратко и в общи линии с Националната стратегия за дългосрочна грижа, приета с Решение № 2 от 7 януари т.г. от Министерския съвет.

Основната цел - условия за независим и достоен живот на тези хора

В Националната стратегия за дългосрочна грижа се предвижда през следващите 20 години да се подобри достъпът до социални услуги в общността и в семейна среда и до здравни услуги. Основната цел на тази национална стратегия е създаването на условия за независим и достоен живот на възрастните хора и хората с увреждания. А това може да се постигне чрез предоставянето на качествени, достъпни и устойчиви услуги за дългосрочна грижа според индивидуалните им потребности и постигане на по-добър баланс между качество на услугите и ефективното им и ефикасно предоставяне. В изпратения до нас документ се посочват и конкретните подцели на въпросната национална стратегия. Вижте кои са те:

- Развиване и предлагане на мрежа от социални услуги в общността, съобразени с потребностите на възрастните хора и хората с увреждания, и подобряване на тяхното качество. Предоставяне не само на стационарни, но и на мобилни услуги в домашна среда. Услугите отиват при клиента (в квартала, в дома му, в болницата и т.н.) чрез социалните работници, които информират, подпомагат и подкрепят включването на лица от уязвими групи в подходящи за тях услуги.

- Нормативно регламентиране на широк спектър от стационарни, мобилни и интегрирани междусекторни услуги в общността за хората от целевите групи и техните семейства, стъпвайки на добрите практики и прилагайки иновативни подходи.

- Подобряване на механизма за координация между системите за социална и здравна грижа, както от гледна точка на политиките, така и от гледна точка на участващите структури.

- Поетапно преструктуриране на системата за стационарно лечение на болни и деинституционализация на грижите чрез развитие на подходящи форми за грижа и лечение на хора с психични разстройства и нуждаещите се от палиативни грижи.



Яна БОЯДЖИЕВА