Вече стана ясно,
че 895 млн. Евро ще бъдат вложени за борба с безработицата от Министерството на
труда и социалната политика. Там са предвидени пари по програми за лични асистенти на хората с увреждания, за програми
за заетост, за различни насърчителни мерки и за какво ли още не.
Жалкото е, че
тези пари ще бъдат вложени, но те няма да решат трайно този проблем. В
държавата ни може да има трайно намаление на безработицата, само ако се насърчи
бизнеса, ако му се създадат условия за разрастване и наемане на допълнителна
работна ръка. Уви такова желание няма! Дори програмите свързани с хората с
увреждания са с някаква порочна цикличност.
Така например, на пълно неподвижен човек с
решение на ТЕЛК за 100 процента инвалидност по програма за личен асистент,
могат да му отпуснат обслужващ човек само за няколко часа. Това е честа
практика. Така, асистента трябва да полага грижи за поне двама човека с
увреждания, за да може да си сформира пълен работен ден. Самият човек с
увреждане пък може да има нужда за повече от 8 часа грижи, но административните
ограничения в средствата и в бройките, пречат двете страни да бъдат доволни от
измислената програма. Естествено на никой асистент не му се иска да работи на
половин работен ден, а пътуването от дома на единия човек с увреждане, до дома
на другия е свързано с разходи, полагане на излишни усилия и усложняване на
живота на асистента. Поради тази причина, програмите не са предпочитани и
трудно реализируеми. Търсят се родители, роднини, съпрузи и с много връзки, тя
да се осъществява за цял работен ден.
НПЗОХТУ
„Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания” пък е
свързана с много корупция и злоупотреба със служебно влияние. По нея, бройките
за назначаване на хора с увреждания са ограничени. Така служителите от местните
бюра по труда си издействат назначаването на „Свои хора”, това ще рече хора с
връзки или такива, които са предоставили шумящи торбички или пакетчета на
служителите, които отговарят за назначаването по въпросната програма. Когато
няма „Свои хора”, местата по програмата се изтъргуват с така наречените „Важни
хора”, това са кметове, шефове на дирекциите „Социалнно подпомагане” и шефове
на ключови места в държавната администрация. Програмата трае две години, а беше
три, период за който доходите на човека с увреждане са осигурени на база
минималната работна заплата плюс осигуровките. По нея рядко, почти никога не се
наемат инвалиди от частния бизнес. Програмата създава лошият имидж на хората с
увреждания, че не правят нищо и че са взети от съжаление, за да получават пари.
В повечето случаи се наемат хора с по-леки увреждания, а дори и без такива, но
пък с издействани решения от ТЕЛК, пак по втория начин.
Корупционната схема по тази програма е
известна в цяла България. Рядко тя се прилага за точния човек и за точния
работодател. Даже и да се кандидатства по нея, документите на кандидатите се
поставят на по-задна позиция, така че да не ги огрее. Корупцията по тази програма
е възможна, защото няма прозрачност, не се публикува в местните медии наличието
на средства по нея, за колко места и периода за който да се кандидатства.
Местните служители от Бююрата по труда решават, дали има или няма средства и
кой ще работи.
За да бъде помогнато на хората с увреждания
в България, пръво трябва, както е в цяла Европа, да бъдат изградени центрове, в
които да работят лични и социални асистенти. На всеки човек със сериозно
увреждане, независимо дали е писхическо, физическо или сензурно, да му бъде
отпус-нат помощник, който да му помага във всяко едно отношение. Въпросният
асистент да бъде пре-крепен, ако се наложи, повече от осем часа. От центровете
да бъде осигурена, когато е необхо-дима допълнителна помощ и дори заместници на
помощника. Към тях да има специализиран транспорт и санитари, които да помагат
при превозването на човека с увреждане. Финансирането на тези структури, да се
осъществява както от държавата, така и от доходите на човека с увреждане.
Тогава бихме могли да говорим за трайно намаляване на безработицата.
Самите програми за заетостта на хората с
увреждания да бъдат поставени на прозрачен принцип. Те да бъдат забранени за
прилагане в държавните институции. Нека работодателите, които са оценили, че
човека с увреждане, който може да им бъде от полза да получат средства по
съответната програма. Така наистина ще можем да говорим за интеграция на тези
хора, а не за назначаване на „Свои хора”, които имали нуда от пари.
Така биха изглеждали правилните вложения на
въпросните 895млн. Евро, а всичко останало е само популизъм и сладки приказки!
Димитър Петков
Няма коментари:
Публикуване на коментар